Да работиш като кредитен инспектор е адски неприятна работа. Или поне да го работиш това в България е адски неприятна работа. Не знам по другите страни как е, но тук се срещаш постоянно с много тъжни и натоварващи хора, повечето от които са с нужди и ти трябва да решаваш дали да им помогнеш или това не е в интерес на банката. За онези, които не знаят какво точно работи кредитният инспектор, то да ви кажа направо. Кредитният инспектор е онзи, който решава дали даден човек да получи кредит от банката или не.
Идва човек при мен и казва – Искам ипотечен кредит. Аз трябва да преценя нали неговата бизнес идея е достатъчно обезпечена, дали може да плаща вноските по потребителския си кредит и всякакви подобни неща.
Например, днешният ден беше хубав. Само трима човека дойдоха при мен за кредит, а още по-хубавото беше, че и тримата бяха млади и с идеи.
Първият е решил да тегли пет хиляди лева за да си вземе малко място в Борован, тъй като иска да си прави фитнес зала. Поразпитах го малко, как я вижда тази работа, от фитнес център колко пари се печелят, колко клиенти очаква в неговия фитнес. Разказа ми момчето, хареса ми и го одобрих.
Вторият, пък е решил да отваря магазин за компютри, в който едновременно с това да извършва и ремонт на компютри. Пак същите въпроси. Набързо го разпитах как я вижда работата и ми хареса. Пък и почти всички идеи за бизнес с компютри са перспективни. Затова и му разреших кредита. Само го накарах да ми обещае, че ще ме покани на купона по случай новия му магазин за компютри.
Единственият проект, който не го одобрих веднага и го оставих за доразглеждане бе един за магазин за детски дрехи. Просто, самата идея не ме грабна, а иначе момичето, което я представи явно знаеше какво прави. Мисля, че е работила преди в магазин за детски дрехи. Ще го решавам по-нататък.